За пръв път светлина, отразена от съвременната лунна мисия ЛРО, се върна на Земята!
За пръв път неотдавна откривателите съумяха да получат обратно лъчение от отражателя на “Лунър Риконисънс Орбитър ”. Това стана след дългогодишни старания и откакто американските учени от центъра на НАСА Годард сплотиха старания с френските си сътрудници от университета Коте Д’Азур. Трудността се коренеше в това, че отражателят на “Лунър Риконисънс Орбитър ” обикаля в орбита към Луната, а не се намира на едно място на повърхността.
Но за какво въвеждането на новия отражател в употреба е толкоз значимо?
Както знаем, на лунната повърхнина има общо пет отражателя. Два от тях са оставени от астронавтите на “Аполо 11 ” и “Аполо 14 ” надлежно през 1969 и 1971 година. Тези отражатели са построени от общо 100 самостоятелни огледала. Друг, по-добър отражател, е позициониран от астронавтите на задачата “Аполо 15 ”, още веднъж през 1971 година – той има 300 самостоятелни огледала.
През 1970 и 1971 година руските задачи “Луноход 1 ” и “Луноход 2 ” също доставят два отражателя, само че те са по-малки и не чак толкоз ефикасни. Няма по какъв начин да е другояче, защото са опит на роботизирана, а не на пилотирана стратегия. Всеки от двата руски отражателя има 14 самостоятелни огледала.
Общо петте отражателя са последните останали настоящи опити от епохата на ранната лунна конкуренция. Но казусът е, че с годините качеството на отразения сигнал се утежнява. Защо това е по този начин? Изследователите още не знаят сигурно. Те предполагат, че върху рефлекторите може да се е натрупал прахуляк, изхвърлен от микрометеороидите, които непрестанно бомбардират Луната.
И тук идва ролята на “Лунар Риконисънс Орбитър ”. Учените се надяват, че сравнявайки характерностите на светлината, отразена от новата задача, и светлината, отразена от приборите на “Аполо ”, чрез компютърни модели може да бъде несъмнено дали утежняването на сигнала се дължи на прахуляк или на различен фактор.
Засега сме още при започване на това изследване, тъй че следва да научим отговора на загадката в бъдеще.
Напомням на читателите, че с помощта на лазерните отражатели от “Аполо ” са направени някои от най-важните открития за нашата Луна. През последните десетилетия да вземем за пример бе открито, че Луната непрестанно се отдалечава от Земята – с към 3.8 сантиметра годишно, или жестоко със скоростта на растежа на ноктите на пръстите.
Друго вълнуващо изобретение е, че естественият ни сателит има течно ядро. Все още обаче следва да се обясни дали в центъра на тази течност има и друго твърдо тяло, тъй че проучванията занапред ще не престават.
За повече информация: НАСА
